(KM CREATIVE 05)
Записът на "Ултрамарин" е направен на 30тия Дойчен Джаз Фестивал във Франкфурт. В него участва и китаристът Енвер Измайлов, който е вече добре познат в Германия. Теодосий Спасов (кавал, вокали), Анатоли Вапиров (саксофон) и Стоян Янкулов (тъпан, перкусии) създават независим "Български уърлд джаз" под нова форма, която говори сама за себе си със свободна импровизация, с пеене без думи... Импресивният и често меланхоличен звук на кавала се смесва с гласа на сакса на Вапиров и с дълбоките удари на тъпана така, сякаш инструментите са принадлежали един на друг векове. Със смайваща лекота Енвер Измайлов се присъединява с чистите си китарни линии. Всичко е изсвирено като танц, близък до българската сватбарска музика - засвирва се все по-бързо и по-бързо, почти екстазно, с брилянтни солови изпълнениея. Веднъж е рок, което е очевидно, след това са арабски влияния или широтата и самотата на някой български пейзаж - красиво украшение в по-спокйните моменти. "Трио Приказка" заслужава името си - "Ултрамарин" е "Музика за сън".
КАРИНА ПРАНГЕ / Джаздайменшънс
(KM CREATIVE 04)
Преди около 10 години Петър Ралчев беше многообещаващ млад виртуоз на българския акордеон, но старата гвардия гледеше на него с подозрение заради опасно смелия му подход към народната музика. Този албум показва, че са имали право.
Ралчев и равните му по майсторство съмишленици, китаристът Атешхан Юсеинов и барабанистът Стоян Янкулов, са създали мелодии, от които ти спира дъхът и шедьовър, който победоносно решава проблема за поместването на фолклорната традиция в сферата на арт музиката.
В “Обърни се” акордеонът, който кръжи по заобиколен път около постоянното китарно остинато и сглобява мозайка от мънички парченца, започва да плете объркана нишка от сложни фигури, изпъстрени с кратки мелодични фрагменти. В същото време Янкулов, като показва изумителен контрол над различни едновременни темпа, подхвърля по някой коментар и прави непрекъснати трансформации в ритъма на акордеонната линия.
В резултат се получава тъкан от ладов джаз, мимолетни препратки към фолклора, внезапни хармонични отнасяния и ловкост, каквато не съм чувал преди. Никое от парчетата не следва една и съща схема, ала всичките са еднакво находчиви.
Със сигурност бихме могли да проследим корените на тази музика до сватбарските групи през 80те и до джаз-фолк експериментите на Милчо Левиев, но разликата е, че тези произведения живеят заедно като едно цяло, без значение доколко солистът се отдалечава от темата. Прекрасно е: ако искате да разберете колко навътре в брега се разбива българската Нова вълна си вземете този албум!
КИМ БЪРТЪН / Сонглайнс
Собствениците на музикални магазини ще има да се чудят какво да правят. Първият ключ към загадката са инструкциите “да се подреди в графа” и продължението – “Уърлд мюзик, България/ луда сватбарска, джаз”. Може би “луда” е добавено, за да не се объркат хората търсещи стандартна българска сватбарска музика. Наистина, Зиг Заг Трио използват елементи от този жанр, но въпреки това в техните сложни ритми и във въртуозното им бързо свирене те изваждат жанра от дълбоката кутия и добавят фюжън-вдъхновени импровизации, фънки китари, авангардни обработки.
Техниката на Атешхан Юсеинов е главозамайваща, но той не е само техника. На по-бързите места той свири по онзи седемдесетарски, леко бръмчащ фюжън-джаз начин, докато в “Мъглата се вдига” нежността му е очевидна. Свиренето на Петър Ралчев е леещо се и светкавично без да се жертва музикалната дълбочина. На един перкусионист му трябват съвършени умения, за да не изостава от тези момчета и Стоян Янкулов се справя прекрасно. Връхната точка в албума е “Лека-полека”. Парчето започва бавно и унило, с отнесено мелодично взимодействие, а после почти неусетно, ускорява до секваща дъха бързина. Междувременно едни малки и хитри епизоди карат слушателя да бъде нащрек. Съгласна съм, това е луда сватбарска музика. Ако поканените на сватбата не са на това мнение преди момчетата да започнат да свирят, дайте им малко време.
ПЕГИ ЛАТКОВИЧ / Рутсуърлд
Има нещо уникално в българската фолклорна музика, дори и да слушаш разводнената й форма, чалгата, в жълтата лада на някой приятелски настроен таксиджия. Зиг Заг Трио не разводнява фолка, а гради върху него, като добавя елементи от съвременния джаз и използва до максимум силата на добре структурираната импровизация. Но стига толкова големи приказки: Зиг Заг Трио наистина доставя удоволствие на ухото. В 53-минутния албум учавстват трима доказали се музиканти, виртуози на инструментите си, които се забавляват добре в студиото. Всичките композиции се базират на фолк мелодии изсвирени на инструменти, които обичайно се използват в сватбарските групи и се отличават с особения неравноделен ритъм, характерен за Балканите, който барабанистите от 4/4-рок-супергрупи не биха могли да проследят. Разбирателството и взаимодействието между музикантите секва дъха докато парчетата се развиват. Страхотен пример за това е как двата акомпаниращи инструмента интелигентно поддържат солиста. Солата са неделима част от композициите, а музикантите правят мимолетни демонстрации на техническото си превъзходство като оставят слушателя да се чуди как е възможно тези инструменти да вадят такъв звук. Този път великолепната музика идва в прекрасна опаковка и звукът е част от нея. Проявавм резервираност единствено към това, че звукът прилича на “Уърлд Симфония” на Ал ди Меола – от силното присъствие на акордеона до линиите на акустичната китара. Обзалагам се даже, че Юсеинов използва същите струни като Ал ди Меола. Колкото до опаковката: арт изпълнението и концепцията на книжката са впечатляващи и материалите и качеството на печата има разумно висок стандарт. Цялото това нещо изглежда направено с вкус. Купете този албум за приятелите и близките вкъщи, които са се намръщили, когато за първи път сте им споменали България. Купете този албум за себе си, за времето, когато сте в родната си страна. Добавете бутилка мелнишко вино и спомените за България ще се появят. И само хубавите, смея да кажа.
СТИВИ СЕКЕРЕС