(KM KORENI 04)
Ако човек си пусне албума на Иво рано сутрин, се настройва положитело за заетия ден.
ФРАНК ЗАПА
Папазов отново кара групата си, а и слушателя, да хванат тигъра за опашката в това възпламеняващо лудуване из традиционните музикални стилове, на които им е направена съвременна пластична операция..
ДАУНБИЙТ
Това беше едно от най-прекрасните неща, които съм чувал някога и то отвори цял свят за мен. Не ме интересуваше дали се продаваше или не. Бях толкова поразен от музиката, че трябваше да я запиша.
ДЖО БОЙД (продуцент на Пинк Флойд, Ар И Ем, Тадж Махал и др.)
С невероятна смелост и труден за разбиране стил, Иво Папазов изглежда е извор на една от най-бързите и виртуозни музикални форми, което ще остави малко съмнение, че той е един от най-интересните кларинетисти около нас. Той и групата му препускат през различни номера, основавщи се на комплексните ритми на българските фолклорни танци, присаждайки им джазирани импровизации.
САЙМЪН БРАФТЪН / издател на Раф Уърлд Мюзик
Удивителен музикант – все още помня слисаните погледи по лицата на Дейв Санборн и хората от групата му по време на изпълнението на Иво в “Найт Мюзик”.
ТОН МААС
(KM KORENI 03)
По мое мнение най-прекрасният албум с български женски вокали!
Ева Квартет убеждава с простотата си, със знанието за традиционния начин на пеене, но също и за възможността от нетрадиционни аранжименти. Ева Квартет извлича най-доброто от всяка песен и изненадва с многобройните акапелни ефекти.
РИЧАРД ШУБЕРТ / Концерто
Четирите млади жени от Ева Квартет са професионалисти, които са поели риск и ще видите колко добри са аранжиментите и композициите. Повечето от песните (с изключение на няколко китки, които по очарователен начин възпроизвеждат оригинали), са дело на някой от най-добрите български композитори и това е едновременно предимство и недостатък. Лустрото и вещината са очевидни, но всичко е в малък мащаб и особено в работата на Иван Спасов и Антони Дончев се добива усещането, че композиторът е имал да каже повече, отколкото ограниченията в стила му позволяват. Комбинацията от тези певици и една "по-обширна работа" е нещо, което очаквам с нетърпение.
КИМ БЪРТЪН / Сонглайнс
(KM KORENI 02)
Докато България създава все по-тесни връзки със Западна Европа, чакайки търпеливо да се присъедини към Европейската общност и същевременно бореща се да немери нещо друго за износ освен виното, тя започва да показва първите знаци на феномен типичен за пост-земеделските общества - съживяване на фолклорната музика. Не че младите музиканти от Корова (четирима свирят на тамбура и един на тарамбука) е трябвало да търсят песните си надалеч (изглежда те са ги намерили едва ли не на прага на домовете си), а по-скоро това, че те са щастливи да се представят почти без посредничество и че звукозаписната компания се радва да ги представи именно по този начин. Странно, но резултатът е нещо съвсем свежо и случайните настройвания на височината или недотам перфектния синхрон (например в покоряващо трогателната песен "Любили се двама луди") придават на изпълненията авторитет и емоционална дълбочина, които понякога липсват в най-полираните изпълнения и най-добре подготвените хорове.
Звученето на албума е прекрасно: четири мъжки гласа, които влизат и излизат от хармониите над сложното дрънкане на тамбурите, или пък виещи се един около друг в бавните неоразмерени балади.
Вярно е, че музиката има много общо с песните от съседна източна Македония по отношение на музикалната рамка, която е доста по-свободна и отпусната от българските норми, но все пак има нещо много специално и различно в този запис
КИМ БЪРТЪН / Сонглайнс
(KM KORENI 01)
Деца пляскат с ръце, пеят, правят сложни и безумни импровизации, които непрестанно се прекъсват от смях и след това всичко се взривява от брас оркестър, който звучи 3/4 цигански, 1 част е госпъл и една идея ню-орлийнска линия. Това е сърцето и душата на една филмова компилация от български цигански звукови образи, които се стремят да открият в дълбочина патос, радост и преди всичко неустоима и енергична музика. Сърцевината на албума е оркестър Карандила, сбор от брас, дървени духови и ударни инструменти, който препуска през модерния цигански стил белязан от американски джаз, балкански фолк и други неназовими елементи. Виртуозността им е неопровержима, но това, което ги прави интересни са по-скоро неуловимите течения под повърхността на музиката им: сантиментална блусарска нотка тук, поклон към Ню Орлийнс там, и с намерение или без, малко би боп на места, където най-малко го очакваш. В албума учавства и певицата Анита Кристи с някои прекрасни балади, съпроводена единствено от чинели в две или цигулка в друго. Представата, която може би най-добре подхожда на усещането от албума, е един самотен музикант на гарата, който акомпанира ритмичното тракане на минаващ влак.
Музиката е през цялото време визуална, никога изкуствена, винаги на ръба да избухне в бурен смях или унил плач. Тази музика не само оцелява, в този албум тя се шири.
КЛИФ ФЪРНАЛД, редактор на РутсУърлд
12-членният брас ансамбъл Карандила е в центъра на "Циганско лято: разкази за оцеляване" (Кукер Мюзик, България), саундтрак към филм за циганите в България със същото заглавие. Албумът започва с едно бързо като разпространяващ се пожар вокално парче изпълнено от хлапета по улиците на Ракитово, следвано от брас бенд, който предлага една също толкова бърза мелодия. Карандила са изумителни, изстрелващи наситени танцувални мелодии и печални балади за туби, кларинети, тромпети и саксофони в 11 от 18те парчета в албума. Смесицата от барабанчета и брас в сърцевината на ансамбъла е понякога объркваща с преливането от военна точност към импровизационна лудост. Пръснати между парчетата на Карандила са още песни на децата, три страстни песни изпълнени от Анита Кристи акомпанирани от чинели, някакво незнайно свирене на кавал сред пазарен шум или на фона на минаващия Ориент Експрес. Това е еднородна музикална колекция, която е съсредоточена в един район на България и това, което я прави още по-интересна е, че разказва истории.
ДЪРТИ ЛИНЕН
Карандила нахлуват внезапно, ангажирани може би за някое налудничаво чаено парти - това е типичен ориенталски цигански брас бенд, с наперена ритъм секция, която създава истински груув. А млако преди това сола на кларинет и тромпет звучат толкова сурово и плътно, че се чудиш дали музикантите не свирят на кавали.
САЙМЪН БРАФТЪН / Сонглайнс